Преди точно 1 година Левски се раздели със Станислав Генчев. Тогава мнозина оценяваха този ход като грешен, но какво мислите сега, 365 дни по-късно?

Преди точно една година „Левски“ взе решение, което разтърси синята общност – раздялата със Станислав Генчев. В онзи момент реакциите бяха бурни, а трибуните и социалните мрежи кипяха от недоволство. За мнозина това изглеждаше като прибързан ход, лишен от дългосрочна логика, особено на фона на стабилността, която отборът демонстрираше в определени периоди.

Генчев бе възприеман като треньор с ясна визия, дисциплина и модерно мислене. Част от феновете вярваха, че именно той може да положи основите на устойчив проект, който да върне „Левски“ там, където му е мястото. Затова и раздялата остави усещането за пропуснат шанс и прекъсната линия на развитие.

Ръководството обаче имаше различна гледна точка. Според хората, вземащи решенията, отборът се нуждаеше от нов импулс, различна енергия и по-агресивен подход. Те вярваха, че промяната е необходима, дори и да изглежда рискована в краткосрочен план.

Дните след раздялата бяха изпълнени с несигурност. Резултатите варираха, играта често изглеждаше колеблива, а въпросът „Ами ако Генчев беше останал?“ започна да се появява все по-често. Всеки неуспешен мач автоматично връщаше темата на дневен ред.

С течение на времето обаче картината започна да се променя. Новите решения, макар и бавно, дадоха своите плодове. Отборът показа различни лица, експериментира се със състава и тактиката, а някои млади футболисти получиха шанс да се наложат. Това накара част от критиците да смекчат тона си.

В същото време Станислав Генчев продължи своя път извън „Герена“, доказвайки, че е треньор, който може да бъде фактор в българския футбол. Всеки негов успех неизменно се сравняваше с моментното състояние на „Левски“, което поддържаше дебата жив.

Днес, година по-късно, въпросът вече не е толкова еднозначен. Някои фенове признават, че промяната е била необходима, дори и болезнена. Други остават убедени, че клубът е трябвало да прояви повече търпение и да даде време на Генчев да изгради своя проект докрай.

Истината вероятно е някъде по средата. Раздялата със Станислав Генчев беше решение, родено от амбиция, но и от натиск. Тя показа колко трудно е в „Левски“ да се намери баланс между моментния успех и дългосрочната стратегия.

Едно е сигурно – този ход ще остане като важен момент в новата история на клуба. Той служи като урок както за ръководството, така и за феновете, че всяко решение има своята цена и своите последствия.

А сега, 365 дни по-късно, въпросът отново е към синята общност – беше ли това грешка или необходима крачка напред? Отговорът зависи от гледната точка, но дебатът със сигурност още дълго няма да стихне.